Характерно за Самоковската школа , за разлика от тревненската, е , че тя е била разделена на резбари и иконописци, което е дало тласък на развитието им . При тревненската школа иконописците правели резба, а резбарите се занимавали със строителство и изписване на икони.
В самоковската школа виждаме бароково влияние. Особено силно е изразено в иконостаса на митрополитскта църква “Св. Богородица”от края на 18в. Иконостасът е изработен в Атон и пренесен в Самоков от резбаря Андоний през 1792 -1793г.. Дълъг 10м. и разделен на 10 полета с резбарски колонки. В полетата са поставени големите икони. Официално се смята, че с донасянето на иконостаса от Атон се поставя началото на самоковската школа.
Но за резбарско изкуство може да се говори още преди това. И тук то се е зародило като овчарска дърворезба, по-късно е навлязло в интериора на по-заможните домове като украса на потони/тавани/ и дървени резбовани орнаменти.
Тъй като иконостасът в църквата “Св. Богородица” обхващал само централния олтар, трябвало да бъдат изработени и двете странични крила. По това време, 1821г., по време на въстанието на гърците , бил пленен от турците “”някой си Атанас , грък” и препратен за наказание в Самоков”,пише Димитър Друмев на стр. 25 в книгата “Резбарско изкуство”. Той се оказал добър резбар. Общината му възлага направата на двете крила и заедно с местни майстори започнал работа.
Вече сформираната група участвала и в изработката на иконостаса в новата голяма църква в Рилския манастир. След приключване на работата групата се разделя и всеки хваща по свой път в различни краища на България. Така творби на самоковски майстори могат да се видят в Берковица, Благоевград, Кюстендил, Михайловград…чак до Пирот.
Самоковските майстори- дърворезбари са украсявали тавани в родния си град. Най-известни са потоните в Марикината къща, Ана Хаджипенева, Ксенофонтовата къща.
Дърворезбарите от самоковската школа са оставили прекрасни образци на това изкуството , достойно съперничещо с другите школи. Тяхната резба се характеризира с по-меки форми, докато тревненската е по-строга.
За съжаление след Освобождението школата се изчерпва, изпада в застой, работата на майсторите- дърворезбари намалява и бива подценена до такава степен, че за тях се говори като за дърводелци и дограмаджии. Това е краят на самоковската школа. Тя си отива с последните представители Стойчо и Димитър Фандъкови.
В книгата си “Българска монументална дърворезба”, 1992г.,стр. 62 професор Валентин Ангелов пише: “Има нещо друго, което отличава самоковската резбарска школа, което е трудно доловимо, понеже е повече “един флуид”, чието присъствие обаче ще усетим най-сигурно тъкмо в произведенията на първомайсторите. Един своеобразен аристократизъм! Благодарение на него монументалната (иконостасната) дърворезба се превръща в богато и пищно зрелище, запленяващо очите, подбуждащо неотразими душевни вълнения чрез огромните “филигранно” изрязани площи и блясъка на позлатата. ”
Такава експлозия от форми, орнаменти и изящество може да се види в творбите на наш съвременник с белчинско потекло. Дърворезбарят Илия Васов поддържа жива традицията на самоковските майстори , не се е поддал на новаторските течения, резбата му е пластична, изпълнена с барокови елементи и фини ажури – доказателство за това, че “мъничко зрънце” винаги успява да се запази живо и да покълне във всеки един момент. Иконостасът в църквата “Света Петка” в село Белчин , Самоковско, е изработен изцяло от него / без иконописта/. Първоначалният проект не е имал нищо общо с оригиналния иконостас. Илия Васов се позовава на снимков материал и оригинални документални снимки, предоставени от професор Валентин Ангелов. Прави нов проект по тях и изработва иконостаса по него. Спонсори са ктиторите Симеон Пешов – строителен предприемач, роден в с. Белчин, и двамата му синa, фондация “Възраждане на Белчин”, църковното настоятелство на храма, с подкрепата на “Главболгарстрой”.